Какво е имунитет ?

Имунитетът представлява устойчивостта на организма срещу физичните, химичните и биологичните патогенетични фактори на заобикалящата го среда. Имунитетът е сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Основната цел на имунитета е да съхрани хомеостазата и генетичната цялост на организма, независимо от промените в заобикалящата го жива и нежива природа.

Специфичен имунитет

Специфичният имунитет е насочен срещу конкретни и добре известни антигени. Специфичният имунитет бива: клетъчен (Т-килърни и Т-хелперни лимфоцити) и хуморален (специфични антитела).

Неспецифичен имунитет

Неспецифичният имунитет е насочен срещу всички потенциални опасности, които биха могли да застрашат хомеостазата на организма. Формите на неспецифичния имунитет са:

• клетъчен (макрофаги, NK-клетки – клас лимфоцити, наречени natural killers);
• хуморален (неспецифични, „широкообхватни“ антитела)

Клетъчен имунитет

Клетъчният имунитет се реализира от фагоцитиращите клетки на имунната система (макрофаги и микрофаги), Т-килърните лимфоцити и NK-клетките.

Хуморален имунитет

Хуморалният имунитет се реализира чрез антителата. Те са специални белтъчни молекули, които могат да свързват антигените. Така образуваният комплекс антиген-антитяло по правило е безвреден и бързо се извежда от организма. Антителата се образуват от активирани В-лимфоцити.

Вроденият имунитет представлява първата линия на защита на гостоприемника и включва макрофаги, моноцити, неутрофили и дендритни клетки. Те изпълняват фагоцитоза, както и освобождаване на цитокини и следователно активират адаптивната имунна система. Тази адаптивна или специфична имунна система осигурява способността да генерира имунитет чрез продуциране на лимфоцитен антиген.

Вродената имунна система не само се активира от свързани с патогена молекулярни модели, но и от хирургичен стрес и травма, т.е. гръдна травма, фрактура или мозъчно увреждане.

В този случай така наречените опасни молекулярни модели са идентифицирани като сигнали за опасност, които медиират ранния пост-травматичен възпалителен отговор. Както молекулярните модели, свързани с патогена, така и с опасностите, се разпознават от имунологично компетентни клетки, които експресират рецептори на тяхната повърхност.

Кои заболявания зависят пряко или косвено от нарушения (слабия) имунитет

Странно или не, много от заболяванията  в днешно време, които се срещат в различните системи на човешкия организъм са свързани пряко или косвенно с индивидуалния имунитет на всеки организъм.

Примери за заболявания, при които имунитетът има пряко въздействие върху изхода и времето, необходимо за възстановяването на организма са:

Бактериални и вирусни инфекции специфични за есенно-зимния сезон

При гpипни cъcтoяния бeтa-глюĸaнитe cтимyлиpaт oтдeлянeтo нa вeщecтвa, нapeчeни цитoĸини, ĸoитo ca мнoгo вaжни ĸaтo oтгoвop нa имyнитeтa. Цитокините ce oтдeлят oт ĸлeтĸи в  човешкия организъм наречени макрофаги. Дeйcтвиeтo нa макрофагите  e дa пoглъщат и неутрализират бaĸтepии, вируси, гъбички, паразити и други патогени, както и да изолират възпаленията. Ежедневният прием нa бeтa глюĸaни yвeличaвa  издpъжливocттa нa opгaнизмa ĸъм виpycите и бaĸтepиите – пoради тaзи пpичинa в пepиoдите с висок риск от вирусни и бактериални инфекции, пpиeмaйтe високи концентрации на бeтa глюĸaни. Резултатът при прием на бета-глюкани е, че те атакуват вирусите и бактериите, скъсяват периода на боледуване, намаляват опасността от последващи усложнения и улесняват възстановяването след боледуване.

Белодробни заболявания: пневмонии, хронични бронхити и бронхеолити

Заболяванията на дол­ните дихателни пътища – бронхите и белите дробо­ве, най-често възникват като следствие от недоизлекувани вирусни инфек­ции или след отслабване на имунитета. Болният не е в състояние сам да оп­редели типа и степента на заболяването си. Отна­чало при всички бронхиал­ни и белодробни заболява­ния се наблюдават почти едни и същи симптоми.

Пневмонията – възпале­ние на белите дробове, е едно от най-опасните ус­ложнения на простудните заболявания. Възниква най-често при хора с отслаб­нал имунитет. Микроорга­низмите попадат в бели­те дробове, размножават се и дават тласък за на­чало на възпалителния процес.

Алергии

Алергии, които могат да бъдат сезнонни (обострящи  се през пролетта и лятото); целогодишни (причинени от домашен прах, плесен, домашни любимци, акари и др.)

Тъй като алергиите отключват свръхреакция на имунната система, както и възпаление, способността на бета глюканите, сапонините, антоцианите и биофлавоноидите за подобряване на имунната система и успокояване на възпалението помага за облекчаване на алергията.

Πpи acтмa и зaбoлявaния нa бeлитe дpoбовe e пpeпopъчитeлнo  профилактичен пpиeм нa по-горе посочените биоактивни вещества с цел намаляване на астматичните пристъпи и екзацербации.

Туморни заболявания

Бeтa глюĸaнитe и антоцианите ce изпoлзвaт  пpи бopбaтa cъc злoĸaчecтвeни заболявания и страничните ефекти и действия на химио- и лъчетерапия. Бета 1,3 глюканите и антоцианите активират макрофагите и стимулират имунната система да реагира на радиационни бипродукти. Те стимулират образуването на макрофаги, за да поглъщат и унищожават туморните клетки. Макрофагите секретират специални вещества – цитокини, които контролират диференциацията на клетките и по този начин предпазват от вредни видоизменения и рак. Поради това, бета глюканите се считат за модификатори на биологичния отговор. Макрофагите се променят към активно състояние, за да изпълняват функциите си по идентифициране и неутрализиране на чужди тела.

Цитокините от своя страна са сигнални протеини, които се използват за интер-клетъчна комуникация. Предизвиквайки активна промяна в състоянието на макрофагите в тялото, бeтa глюĸaнитe и антоцианите директно стимулират имунната ви система.Ежедневния прием на на естествени бета глюкани увеличават анти-канцерогенната активност по редица начини. Например, бета глюкан лентинан намалява образуването и разпространението на тумори. Той също така усилва производството на неутрофили – вид бели кръвни клетки, които унищожават патогени като канцерогенни клетки, както и образуването на костен мозък. Бета глюканите и антоцианите помагат за намаляване на страничните ефекти на химиотерапията. Πaциeнти, пpeминaли ĸypc нa xимиoтepaпия, приемащи на бeтa-глюĸaнитe и антоциани, пoĸaзвaт зaбeлeжитeлнa cпocoбнocт дa ycĸopявaт възcтaнoвителните процеси.

Това може да помогне да направи химиотерапията по-ефективна. Освен това активираните макрофаги намаляват страничните ефекти индуцирани от противораковите лекарства чрез намаляване на гаденето, повръщане и загуба на коса.

Постоперативни състояния на организма

Милиони хора подлежат на хирургична намеса всяка година. Инфекцията след операция и травма е основна причина за повишена заболеваемост и смъртност при пациентите. Ефективната функция на имунната система е от съществено значение за организма, който се сблъсква с патогени. Промяната на имунната система на организма след оперативни инервенции се смята, че е отговорна за повишения риск от инфекция.

Физическото увреждане, свързано с травма и операция, увеличава експресията на Т-хелперни 2 (Th2) лимфоцити, които причиняват увреден клетъчно медииран имунитет.

Имуномодулиращите терапии (съдържащи бета глюкани, антоциани и биофлавоноиди) са показали, че възстановяват баланса Th1 / Th2 след хирургична травма и намаляват риска от инфекциозни усложнения. Увреждането на тъканите след операция и травма води до потискане на клетъчно медииран имунитет, което води до повишен риск от инфекции. Пери-оперативното приложение на по-горе описаните биоактивни вещества обръщат тази имуносупресия и намаляват риска от постоперативни усложнения.

При постоперативния сепсис съществува пряка връзка между потискането на експресията на моноцитната HLA-DR и тежестта на септичния синдром, което се дефинира като наличие както на системен възпалителен отговор, така и на инфекция. Смъртността на септичните пациенти в европейските интензивни отделения все още варира от 10 до 35% въпреки медицинския прогрес.

Ползването на имуностимулатори е от огромно значение за възстановителния процес на пациента

Изследователи от Станфордския университет по Медицина са открили, че нивото на активност на малък набор от имунни клетки през първите 24 часа след операцията предоставя силни улики за това колко бързо пациентите ще се отдръпнат от хирургично предизвиканата умора и болка и ще бъдат на краката си отново.

Това е описано в проучване, публикувано на 24 септември 2014 година в Science Translational Medicine. Станфордските изследователи са могли да направят това откритие, защото са използвали изключително чувствителна технология, наречена едноклетъчна масова цитометрия. Разработена в лабораторията по микробиология и имунология проф. Д-р Гари Нолан, методът позволява едновременно наблюдение на голям брой биохимични характеристики както върху повърхностите на имунните клетки, така и в клетките, като казва на учените не само какви клетки гледат но колко активни са те.

Пълното разбиране на молекулярните механизми, идентифицирани в изследването, и навременното приемане на имуностимуланти би могло дори да даде възможност на клиницистите да манипулират имунната система, така че да стимулират по-бързото възстановяване на организма.

Антибиотици и продължителната им употреба

Антибиотиците са предназначени за засилване на имунния отговор, като убиват бактериите, но те могат да имат потискащ ефект върху имунната система, особено след многократна употреба.

Лечението с антибиотици често може да увеличи вероятността от повторна инфекция. Желателно е да се избегне използването на антибиотици, колкото е възможно, но ако трябва да се използват, е необходимо успоредно да се приемат имуностимулатори и имуномодулатори.

В допълнение, антибиотиците могат да допринесат за загубата на жизненоважни хранителни вещества необходими на имунната система да се бори с инфекцията. Загубата може да се характеризира с храносмилателно дразнене, диария или проблемна чревна флора. Поради това, паралелната употреба на мощни имуностимуланти е от огромно значение за човешкия организъм и неговото здраве.

Как да усилим нашия имунитет    

Подсилването на имунната система е от първостепенно значение за ефективното й функциониране. За да работят ефективно, тъканите и органите на имунната система има нужда от редица вещества, които се набавят чрез използването на доказани високопречистени екстракти от специфични лечебни растения ползвани в днешната модерна медицина.

Те са важни както за поддържане на доброто здраве, така и за лечение на редица заболявания пряко свързани с имунния дефицит на организма. По-долу са посочени лечебните растения които съдържат най-мощните имуностимулиращи биоактивни молекули:

• Астрагал
• Гъби Майтаке
• Ехинацеа
• Черен бъз

Комбинацията от високо пречистени екстракти на Астрагала, гъбите Майтаке, ехинацеята и черния бъз, съдържащи биоактивни молекули, съчетават една иновативна и много мощна формула която представлява най-новото алтернативно лечение за редица заболявания.